QR кодове са 2-мерни баркодове, които кодират произволни текстови низове. Най-често QR кодовете се употребяват за кодиране на URL адреси, така че хората да могат да сканират QR код (например, на рекламен плакат, покрив, бикини за плажен волейбол, токата на колана или банер провисен от самолет), за да заредите уеб сайт чрез мобилния си телефон, вместо да набирате URL.
QR кодове са кодирани с помощта на код на Reed-Solomon с корекция на грешката, така че QR скенерът не е необходимо да разчете всеки пиксел правилно, за да декодира съдържанието. Коригирането на грешки прави възможно да се въведат няколко грешки (по-малко от максималното количество, което може да се определи алгоритъма), за да се отдели свободно поле в което може да се вгради образ. Например, през 2008 г., Дънкан Робъртсън взе QR код за "http://bbc.co.uk/programmes" (вляво) и въведе грешки във формата на логото на Би Би Си (вдясно):
Това си е чист трик, чрез който вмъкваме логото, за да създадем по-приятно усещане. Но това е безинтересно от техническа гледна точка. Въпреки че в логото на Би Би Си, пикселите изглеждат като пикселите на QR кода, те не носят значима информация на QR код. QR четецът (сканиращата програма) не може да открие разлика между логото на Би Би Си и Британския флаг. Налице е просто "една купчина плява" (област с шум) в средата и в двата случая.
Откакто се появи Би Би Си QR логото, се появиха много имитатори. Това, което ни впечатлява сред морето имитации е една серия плакати на Уолт Дисни. При тях е очевидно (и интригуващо), че няма компактно лого в средата на кода. Този плакат на "Дисни" е забележителен с това, че e нещо повече запазвайки духа на кода на Би Би Си.
Има друг начин да се сложат снимки в QR кодове. Вместо дрънкулки върху излишните парчета код и да разчитаме на корекцията на грешки, за да се запази смисъла, можем да проектираме кодираните стойности, за да създадем картина в кода без присъщи грешки, например като тази:
---> 